Метеори

Те са получили името си от гръцката дума meteoron – въздушно явление. Метеори са най-малките тъмни и студени небесни тела в Слънчевата система, които през ясни нощи изведнъж се появяват под формата на светли точки и бързо прелитат от единия край на небето до другия. Те се срещат в големи количества в междупланетното пространство и близо до Земята, но ние не знаем, че съществуват, защото ги виждаме.

Когато Земята срещне метеори по пътя си, те навлизат в нейната атмосфера с висока скорост от 10 до 80 km/s, при което поради съпротивлението, т.е. триенето с атмосферата, те се свиват и изгарят, преди да паднат на повърхността на Земята, оставяйки след себе си светла следа. Ето защо те са популярни като “падащи звезди”.

Метеорите и планетата Земя

Обикновено метеорите стават видими на височина около 120 км, но навлизайки в земната атмосфера, която им дава съпротива, те губят част от кинетичната си енергия, която се превръща в топлинна енергия, нагрявайки метеорното тяло и околния въздух. Поради внезапно нагряване метеорът се повишава до около 2500°C.

При това той свети и се изпарява, докато изгори, разпадне се и падне по пътя си към Земята. В този случай той частично йонизира въздуха около себе си. Често се случва метеорът да се появи под формата на голяма топка, която остава за кратко в атмосферата дори след изчезването на светлината. Това явление се нарича болид.

Автомобилите имат най-силна светлина на височина 50-60 км. Появата на автомобилите често е последвана от шумове, остър вой и много ярка следа. Приближавайки се до Земята, скоростта на автомобилите намалява, при което те изгарят, а понякога има силен взрив и разпръскване на малки парчета, някои от които падат на повърхността на Земята като студени и тъмни тела.

Парчетата от метеори, които падат на повърхността на Земята, се наричат ​​метеорити. Това означава, че след появата на болида не е задължително да падне метеорит, докато падането на метеорит се предшества от болид. Понякога метеорите се срещат в големи количества и тогава образуват т.нар метеорен поток, който изглежда идва от една точка в небето.

Тази точка се нарича още радиант. Метеорните потоци се появяват, когато Земята пресече пътя на метеоритен поток по пътя си. Въз основа на някои познания, метеорните потоци се движат по пътеки, по които кометите някога са се движели. Това означава, че те са продукти от разпадането на ядрата на комети или някои малки астероиди, които са се отклонили от пътя си.

Метеори паднали на планетата Земя

По време на своята обиколка около Слънцето Земята пресича пътя на метеоритски стриймове в периода от 8 до 13 август, от 20 до 23 септември и от 10 до 13 декември. Тогава за една нощ в небето могат да се видят от 20 до 100 метеора. Два по-забележителни метеорни потока са Персеидите и Леонидите.

Името идва отбяха според съзвездията, в които се виждат. Тъй като метеорните потоци се появяват периодично в определени дни от годината, очевидно е, че те се движат около Слънцето по затворени траектории, които Земята винаги пресича в една и съща точка от пътя си. Годишно на нашата планета падат около 20 000 тона метеоритен материал, предимно под формата на фин прах. Най-големите метеори, тежащи десетки тонове всеки, не изгарят в атмосферата, а потъват дълбоко в земната повърхност, създавайки ударни кратери.

Досега в релефа на Земята са открити около 20 големи метеоритни кратера. Повечето от тях са от праисторическа епоха. Един от най-известните метеорни кратери, който е най-добре проучен и проучен, се намира в Аризона (САЩ). Диаметърът му е 1200 m, а дълбочината му е от 175 до 180 m. Този кратер е известен под името Метеорен кратер. Пръстеновият вал от отложен насипен материал, изхвърлен при удара, е с височина 45 m.

Желязно-никелова маса от метеорита се намира на дълбочина 420 m. Този метеорит, паднал преди 5000 години, е тежал няколко хиляди тона. Иначе много рядко се срещат по-големи метеорити с тегло от няколко килограма, а най-редки са големите метеорити с тегло от 10 до 100 тона.

Най-големият откриван някога метеорит се намира в Намибия, в югозападна Африка. Открит е през 1920 г. и получава името Hobo на името на фермата, в която е открит. Дължината и ширината му са 3 м, а дебелината му е 1 м, а теглото му е около 60-70 тона. В Мексико е открит 50-тонен метеорит. Известен с теглото си е метеоритът, паднал над Гренландия през 1815 г. с 33 тона.

Това е и най-големият изместен метеорит на Земята, който сега се намира в Американския музей по естествена история в Ню Йорк. Въпреки че голям брой метеорити паднаха на Земята, не всички от тях можеха да бъдат изследвани, тъй като те също паднаха във водни тела, а много от тези, които паднаха на сушата, не бяха намерени. Изследваните досега метеорити обаче ни предоставят ценни данни, които са от особено значение за всички науки, занимаващи се с изследване на Космоса и Земята.

Разделяне на метеорити

Няма едно разделение, което всички изследователи биха подкрепили и приели. Обикновено се обсъжда съществуването на два вида метеорити: метеоритни камъни (камъни) и метеоритно желязо (желязо). Има обаче метеорити, чийто състав съдържа както метали, така и неметали в равни пропорции. Ето защо се среща следното разделение: желязо (сидерити), каменисто желязо (сидеролити) и камък (аеролити).

Каменните метеорити се делят на две групи: хондрити, съставени от оливин и стъкло, и ахондрити. Най-много метеорити принадлежат към групата на хондритите и са се образували по време или малко след раждането на Слънцето, така че са останали непроменени в продължение на 4,5 милиарда години. Следователно те представляват доказателство за ранното развитие на Слънчевата система.

Ахондритите първоначално са имали хондритна структура, която се е променила поради нагряване и въздействие върху повърхността. Те са много по-редки от хондритите и произхождат главно от астероида Веста и дори има проби, за които се смята, че произхождат от Марс. Железните метеорити представляват разпаднали се части от ядрата на астероидите, като освен желязото (90%) като елементи са представени и никел, кобалт и др.

Характерен железен метеорит е метеоритът Сихоте-Алин, паднал в Източен Сибир на 12 февруари 1947 г. Каменно-железните метеорити съдържат желязо, никел, кислород, въглерод, азот и др. или в състава им около 50% са метали, а останалите 50% са силикати. От всичко това със сигурност може да се твърди, че най-разпространени са каменните метеорити 92,7%, следвани от железните метеорити с 5,6%, а най-редки са каменно-железните метеорити с 1,3%.

Железните метеорити обаче се откриват по-често и по-лесно, защото издържат дълго време и лесно се различават от субстрата, върху който са паднали. Каменните метеорити са много трудни за разграничаване от околната среда, защото се разпадат бързо.

Tags: Метеори