Тази планета е кръстена на римския бог на войната. С червения си цвят (наричан още Червената планета), който може да се види с невъоръжено око, тя привлече вниманието на изследователите много рано. За това допринесе и прозрачната атмосфера, която дава възможност за наблюдение и изучаване на детайлите на Марс повече от 150 години. Въпреки че много предположения бяха отхвърлени след последните изследвания, все пак може да се каже, че Марс е планетата, за която се пише най-много.

Днес познаваме планетата Марс много добре благодарение на големия брой космически сонди, насочени към нея. От особено значение са американските космически програми “Маринър” и “Викинг”, изпратили над 55 000 снимки. В ход са роботизираните мисии Opportunity и Curiosity, чрез които се събират и анализират данни за скали от повърхността и се акцентира върху възможността за съществуване на най-простите форми на живи същества. Около 2025 г. е планирана човешка мисия до тази планета.

Марс

Местоположение на Марс

Марс е първата външна планета (зад Земята), на средно разстояние от Слънцето от 228 милиона километра. Поради ексцентричността на своя път Марс може да се доближи до Земята на определени разстояния само за 55 милиона км. Това са т.нар Опозиции на Марс, които се редуват на всеки 15 до 17 години. Последното приближаване на Марс до Земята се случи през 2003 г. Годината продължава 687 дни. Подобно на Земята, оста на въртене спрямо еклиптиката е наклонена на 75°, а звездният ден продължава 24 часа 37′ 23″.

Диаметърът на Марс е по-голям от този на Меркурий, но е почти два пъти по-малък от този на Венера и Земята и е 6794 km. Масата е десет пъти по-малка от тази на Земята. Повърхностната гравитация е 0,38 от тази на Земята, така че придвижването по Марс механично е много по-лесно. Средната плътност е по-ниска от плътността на Земята и е 3,93 g/cm3. С по-голям телескоп на Марс могат да се видят бели полярни шапки и червеникаво-оранжева повърхност с тъмни ивици. Марс има сложна топография, с доста метеорити кратери, изгаснали вулкани и други обекти. Средната температура на повърхността е -23°C. Според съвременните познания течна вода няма.

Има два спътника, ако можете да ги наречете така: Фобос и Деймос.

Минерологичният състав на марсианската почва е представен главно от кварц и лимонит. Лимонитът придава на повърхността характерен червен нюанс. По принцип съставът е много подобен на средния състав на земната кора, като има много повече сяра. Структурата на вътрешността на Марс се различава от тази на Земята поради много по-ниската си маса.

Магнитно поле

Магнитното поле е 500 пъти по-слабо от земното. Посоката на магнитното поле е противоположна на посоката на магнитното поле на Земята спрямо оста на въртене. Релефът на Марс в определени характеристики прилича както на лунния, така и на земния релеф, но има и характерни за тази планета характеристики. В южното полукълбо са запазени множество кратери, които са се образували при тежката бомбардировка с метеорити. Повечето кратери са с диаметър от 3 до 120 км, а дъната им са запълнени с натрошен материал.

Къде се намира Марс

Като цяло релефът на Марс е леко вълнист, със среден наклон 3°. В някои обекти Марс е подобен на Земята. Тук имаме предвид преди всичко изгаснали вулкани – няколко десетки, от които по-голямата част са в северното полукълбо. Най-големият вулкан, а също и най-високата планина не само на Марс, но и в цялата Слънчева система, е Олимп (Olympus Mons), който се издига на 26 000 м над околния терен (три пъти по-висок от връх Еверест).

Геология на Марс

Геоложките процеси на Марс са довели до определени явления: каньони, терени с хаотично разположение на планини и долини, както и криволичещи канали. Най-голямата система от каньони е долината Маринър с дължина 4500 км, ширина 100 – 200 км и дълбочина 6 – 7 км. Особен феномен са криволичещите канали – меандри, които се разклоняват и имат “притоци”, така че наподобяват сухи пустинни реки. Те възникнаха с първото ерозия от повърхностни водни течения, които със сигурност са съществували преди повече от един милиард години.

Марсианската повърхност е под въздействието на силна ерозия. Ефектите от еоловата ерозия и гравитационната ерозия, заедно със забележимите ефекти от предишна ерозия от неизвестна течност, се виждат навсякъде. Замръзналите слоести отлагания покриват неравния терен в полярните шапки. Те вероятно са се образували от отлагането на ледников прах в няколко цикъла, през геоложки времена, когато климатът се променя циклично. Марсианската атмосфера е много по-тънка от земната. Основният компонент на атмосферата е въглеродният диоксид (95%). Следват азот (2,7%), аргон (1,6%), въглероден окис, кислород, водна пара и др. Температурата практически винаги е под 0°C. По обяд е най-топло в екваториалните райони, където може да има и положителни температури.

Температурните промени на Марс

През нощта повърхността се охлажда до -120°C. В района на полярните шапки температурата през зимата винаги се задържа под -120°С и пада до -150°С, което е достатъчно въглеродният диоксид да премине от газообразно състояние в твърдо (сух лед) . Изглежда, че водата, обикновено примесена с прахови частици, също играе значителна роля в състава на полярните шапки. При директни измервания на повърхността са установени ветрове със скорост над 10 м/сек, а в по-високите слоеве дори 50-100 м/сек.

Годишно се появяват стотици местни пясъчни дюни. Веднъж или два пъти повърхността на Марс е засегната от глобална пясъчна буря; тогава се виждат само върховете на високите вулкани.

Праховите частици постоянно присъстват в атмосферата на Марс, така че небето, гледано от повърхността, има оранжев цвят през деня. Облачни явления в атмосферата се наблюдават дори от Земята. Пясъчните луни те изглеждат като “жълти облаци” за нас, докато облаците, състоящи се от водни капчици и въглероден диоксид, са синкави на цвят.

Поради сходния наклон на оста на въртене към еклиптиката, както на Марс, така и на Земята има 4 сезона, с тази разлика, че те продължават почти два пъти по-дълго, тъй като оборотът на Марс е почти два пъти по-дълъг от този на Земята.

Сателити на Марс

Планетата Марс има два малки спътника Фобос (Страх) и Деймос (Ужас). Той откри А. Хол през 1877 г. Фобос е неправилна скала с диаметър около 22 км. От Марс е обработени 9400 км. Марс го обикаля за 7 часа и 39 минути, тоест много по-бързо от въртенето. Ето защо този спътник на Марс се издига на западния хоризонт.

Деймос е по-малък, но също неправилен, с диаметър около 13 km. Подобно на Фобос, този спътник е осеян с множество кратери. Повърхността и по-малките кратери са почти изгубени под дебели слоеве прах. Отдалечен е средно на 23 500 км от Марс и прави един оборот за 30 часа и 28 минути.

Сателити на Марс

И двата спътника винаги са обърнати на една и съща страна. Те се движат по почти кръгови орбити в равнината на екватора. По отношение на свойствата тези две луни приличат повече на планетоиди, хванати в капана на гравитационното поле на Марс.

Във време, когато резултатите от марсохода Curiosity, завладял планетата Марс, се очакват с нетърпение, мнозина не знаят, че някои хора от следващото поколение ще ходят на Марс. Ученият лорд Мартин Рийс, известен космолог и астроном, смята, че настоящото изследване и завладяване на Марс е първата стъпка към пътуването до съседната планета, независимо дали там ще бъдат открити благоприятни условия за живот.

Пътуване до Марс

Проектът за изследване на Марс, твърди Рийс, може да бъде началото на цяла нова ера в човешката история, независимо от рисковете, свързани с по-далечни пътувания до други части на Слънчевата система. На въпрос какво мисли за масовото заселване на Марс, Рийс казва, че това няма да реши проблемите на Земята, която ще бъде единствената планета, на която за дълго време ние живеем. „Живея с вярата, че някои хора, които сега живеят на Земята, скоро ще стъпят на Марс. Нещо повече, след един или два века малки групи от хора могат да живеят вечно там или дори на астероид, независим от Земята“, казва уважаваният учен и бивш президент на Кралското общество. Тъй като се разкрива нова информация за Марс, Рийс прогнозира, че ще има драматична културна и технологична еволюция.

Трудно е да се определи кога точно ще започнат първите човешки мисии до Марс. Все още има големи съмнения, въпроси и проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Най-големият проблем е силното и опасно йонизиращо лъчение, което почти безпрепятствено достига до повърхността на планетата, тъй като за разлика от Земята Марс няма защитно магнитно поле. Това би изложило първите посетители на значителна опасност за здравето.

Пътуване до Марс

Друг здравословен проблем може да бъде гравитацията, която е само 38% от земната, и все още не е известно как ниската гравитация ще се отрази на хората за дълъг период от време. Третият проблем е слабата атмосфера, в която преобладават въглероден диоксид, въглероден окис и други отровни газове, за които трябва да се използва специално оборудване и въздух под налягане.

Прогноза за първото пътуване до Марс

Все още има много проблеми, свързани с свързани със самото пътуване, което при сегашните условия би отнело поне 6 месеца в едната посока, след това трудното кацане и изстрелване на по-голям космически кораб от повърхността на Марс, проблемът със силните пясъчни бури и др. Смята се, че някои от споменатите технически проблеми могат да бъдат решени през следващите 15-20 години, а първите мисии до Марс може да започнат около 2040 до 2045 г.

 

Tags: , , , ,