Меркурий е една от шестте планети, известни от древността. В началото той е имал две имена: “Аполон” се свързвал със сутрешното явление, а “Меркурий” – с вечерното. Това е най-близката планета до Слънцето и много ярка. Но въпреки голямата си яркост, поради близостта си до Слънцето (най-голямото ъглово разстояние от Слънцето е от 18° до 28°, в зависимост от положението на удължената орбита), е трудно да се наблюдава от Земята.
Най-важната информация за Меркурий
Най-добре се вижда вечер, особено ако планетата е по-далеч от Слънцето. След края на вечерното хранене можете да гледате най-много час и половина. При изключителни условия може да се наблюдава и през деня. От България може да се наблюдава около двадесет дни в годината, ниско над хоризонта.
Поради гореспоменатите особености, изследванията на Меркурий са трудни, независимо дали са визуални, телескопични, фотографски или инструментални. Дори и с най-добрия телескоп, Меркурий е по-лош от Луната с просто око. Космическите кораби поставиха началото на най-новата ера в изследването на Меркурий.
През 1974 г. космическият кораб Mariner 10 първи премина покрай Венера, а след това няколко пъти се приближи до Меркурий и го снима на разстояние само 300 км. Този космически кораб обикаля около планетата цяла година, през която записва 1/3 от повърхността и въз основа на влиянието на гравитационното поле върху космическия кораб е определена и масата на планетата.
Размерът на Меркурий
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система с диаметър 4878 km. Масата му е 18 пъти по-малка от тази на Земята, докато силата на гравитацията е само 0,37 от земната. Орбитата на Меркурий е елипса с голям ексцентрицитет, наклонена на 7° спрямо еклиптиката. Равнината на екватора е практически в равнината на орбитата. Периодът му на въртене е 58,6 дни, а революцията 88 дни. Така един слънчев ден продължава 176 дни или точно две звездни години (половината от които е нощ).
На пръв поглед повърхността не се различава от повърхността на Луната. Характерни форми на релефа са кратери, кръгли хълмове, котловини – с големи кръгли равнини, които наподобяват лунните “морета” и разломи. Възвишенията достигат височина до 4 км. На Меркурий няма ясно разделение на по-светла земя и по-тъмни морета, нито материалът от “моретата” е толкова тъмен, колкото на Луната. Има и други важни разлики.
Докато кратерите са на силно бомбардираната повърхност на Луната се припокриват, на Меркурий между кратерите и басейните се срещат сравнително равни терени. Повърхността на Меркурий е също толкова напукана, колкото и тази на Луната. Разложеният материал прилича на вулканични отломки и има малка отразяваща сила. Такава повърхност възниква поради удари на метеорити, влияние на слънчевия вятър и термична ерозия.
Температурни разлики
Меркурий е практически лишен от атмосфера, което е пряко следствие от високите температури и ниската гравитация на повърхността. Топлинните условия на повърхността са най-контрастните в цялата Слънчева система. Температурата варира в зависимост от слънчевото греене от -170°C до +420°C, което е разлика от дори 600°C. Това означава, че осветеният половината от Меркурий е гореща скалиста пустиня, а другата половина е ледена пустиня, покрита със замръзнали газове.
Важни данни за структурата предоставя неговото относително силно магнитно поле, чиято сила е 0,7% от магнитното поле на Земята. Оста на магнитното поле е наклонена на 12° спрямо оста на въртене. Причината за силното магнитно поле се крие във вътрешността на планетата, подобна на Земята. В центъра на Меркурий има много тежки елементи, като желязо. Поради високата средна плътност (5,45 пъти плътността на водата), се счита, че металното ядро заема 3/4 от вътрешността.
Моля Изчакай...
