Нептун е първата планета, която не е открита с телескоп, а с помощта на математически формули, основани на закона за гравитацията и законите на Кеплер. Веднага след откриването на Уран руският астроном Лексел се заема с доста сложната задача да определи орбитата на новооткритата планета. Скоро забеляза, че Уран с движението си показва отклонение от изчислената позиция. В средата на 19 век френският астроном Ирбен Леверие приема, че това отклонение се дължи на гравитационното влияние на някаква нова неизвестна планета, която се намира по-далеч от Уран, и си поставя много трудна задача – да определи позицията на тази нова планета.
Откриването на Нептун
На 18 септември 1846 г. той изпраща писмо до немския астроном Гале, в което го моли да провери дали новата планета се намира на посоченото място. На следващата нощ, след като получава писмото на 23 септември 1846 г., Гале открива планетата много близо до прогнозираната позиция. Скоро след това новооткритата планета е кръстена на бога на моретата Нептун заради синьо-зеления си цвят.
Нептун е на около 4,5 милиарда километра от Слънцето и прави пълен кръг около него за 165 земни години. От откриването на Нептун до днес е изминала точно една нептунова година. Сравнявайки Нептун с други газообразни планети, той има най-малките размери. Диаметърът й е 49 500 km, а средната плътност е най-високата от тази група планети и е 1,7 g/cm3. Масата на Нептун е 17 пъти по-голяма от тази на Земята.
Важна информация за Нептун
Той се завърта около оста си за 17 часа и 50 минути. С помощта на спектрален анализ и състава на Нептун са регистрирани големи количества водород, хелий и метан, така че се предполага, че има същата вътрешна структура като Уран. Както всички газообразни планети, Нептун също има висока скорост на въртене. Планетата се върти около оста на въртене, която сключва с равнината на орбитата ъгъл от 29° и се завърта веднъж за 17 часа и 50 минути.
Един сезон на тази планета продължава 41 години. Атмосферата на Нептун се състои от водород, хелий и метан, което също придава синия цвят на планетата. В атмосферата има облаци от замръзнал метан и облаци, които обикалят планетата. Скоростта на вятъра е около 300 м/сек. През 1989 г. Вояджър 2 записва голяма тъмна буря на Нептун южното полукълбо.
Той се въртеше обратно на часовниковата стрелка и се движеше в западна посока със скорост 1200 км/ч. На последните снимки голямото тъмно петно вече не се вижда, но през 1997 г. подобно петно се появи в северното полукълбо.
Ярките облаци на Нептун се променят бързо, образувайки се и разпадайки се за период от часове. В студената атмосфера на Нептун, където температурите са някъде около -220°C, перестите облаци са съставени от замръзнал метан.
Пръстени и сателити
През 1989 г., по време на преминаването на “Вояджър 2” в непосредствена близост до Нептун, около планетата бяха открити няколко полузатъмняващи пръстена, а именно 4 пръстена и 3 дъгови образувания. Смята се, че пръстените на Нептун са относително млади и краткотрайни. Нептун има 13 известни луни (сателита), шест от които са открити от Вояджър 2.
Осемнадесет дни след откриването на Нептун, на 10 октомври 1846 г., англичанинът Уилям Ласел открива първия и най-голям спътник на Нептун, наречен Тритон. Със своя диаметър от 3500 км тя е сред най-големите луни в Слънчевата система. Намира се на средно разстояние от 355 000 км от Нептун.
Тритон
Тритон се върти в обратна посока на въртенето на планетата и бавно се приближава към нея, така че е предсказано сблъсък след 10 до 100 милиона години. Смята се, че заради сблъсъка ще се образува пръстен, подобен на този на Сатурн. Вторият открит спътник е Nereida през 1949 г. от англичанина J. Kuyper. Нереида скоро се оказва един от най-странните спътници в Слънчевата система. Тя има малък диаметър (300 км), но затова пък има най-дългата орбита сред всички други планети и спътници в Слънчевата система.
Ето защо разстоянието му от планетата се променя в много големи граници. Когато е на най-малко разстояние, Нереида е на 140 000 км, а когато е на най-голямо разстояние от Нептун, е на 9 500 000 км. Странното движение на двата спътника на Нептун даде възможност на Литълтън да предположи, че преди един милиард години Нептун е имал два големи спътника.
По някакви причини двата спътника се доближиха до критично разстояние и под въздействието на гравитационните въздействия единият от тях зае орбитата на известния днес Тритон, а вторият напусна системата на Нептун и днес е известен като планетата джудже Плутон . Други спътници на Нептун са: Найд, Таласа, Деспина, Галатея, Лариса, Протей и др.