Какво представляват комети? Думата комета идва от гръцката дума kometes, което означава дългокос. Освен слънчевото затъмнение, появата на комети е космическо явление, което е предизвиквало най-много суеверия и страх в историята.
Комети и народни вярвания
Хората наблюдаваха тези космически пътешественици с удивление и ги тълкуваха като явления, с които бяха свързани различни пророчества. Ето защо кометите станаха много непопулярни и както при всяко суеверие причината е невежеството. В много страни кометите се представят като небесни пратеници, но по напълно различни начини.
Смятали са ги за предвестници на войни, глад и бедност. Жителите на древен Египет, Гърция, Китай, Рим бяха в голям страх, когато на небето се появи звезда с дълга коса. През Средновековието кометите са били “носители” на всички злини, сполетели Земята и хората. Поради страха от кометите френският крал Луи XIV през 1664 г. свиква първата международна астрономическа среща на тема комети.
Комети и наука
След като Едмънд Халей доказа, че кометите се движат по елиптичен път около Слънцето, следвайки законите на Нютон за гравитацията, отношението към кометите се промени сред образованите хора. Напълно развитата комета се състои от глава и опашка. Главата на кометата се състои от ядро и кома. Ядрото на кометата е много малко.
Обикновено има диаметър само няколко километра. Най-лесно може да се опише като смес от замръзнали газове, смесени с прахови частици, камъни и понякога въглеводороди. При преминаването на кометата покрай Слънцето газове и вода се топят и изпаряват, отделят се прахови частици и настъпва кома.
При още по-голяма близост до Слънцето слънчевият вятър (постоянният поток от бързи частици, който циркулира около Слънцето) се намесва в комата и я удължава в посока, обратна на Слънцето. Слънчевият вятър избутва обвивката на кометното ядро и го разтяга в опашка, която може да достигне стотици милиони километри дължина. Опашката на кометата се състои от от две части: синя, от газове и бяла от прах.
При нагряването на кометите от нея се изпаряват различни газове. Благодарение на слънчевата радиация тези газове йонизират и флуоресцират, така че се появява специална синкава част на опашката. Тази част от опашката е два пъти по-голяма от “прашната” част. Опашката на кометата може да бъде доста дълга – над 150 милиона км.
Комата е много по-малка от опашката и се простира на няколко десетки хиляди километра около ядрото. Плътността на опашката е много ниска – при преминаване на Слънцето кометата изхвърля само около 100 тона материал от ядрото в зависимост от размера и движението.
Атмосферата и опашката на кометата са толкова редки, че на Земята бихме ги считали за вакуум, но все пак ги виждаме на голямо разстояние от няколко десетки или стотици милиони километра, защото отразяват добре слънчевата светлина.
Халеевата комета
Колкото по-близо е кометата до Слънцето, толкова по-бързо се движи и опашката става по-голяма и по-ярка, така че може да представи зрелищно изображение в небето, какъвто беше случаят с кометата Хале-Боп през пролетта на 1997 г. Известният астроном Е. Халей, изследвайки наблюдаваните явления чрез древни източници, се натъква на комета, която се появява на всеки 76 години. Това е същата комета от 1531 г., която е наблюдавана от Апиан, тоест същата комета, която е наблюдавана от Кеплер през 1607 г., а през 1682 г. от самия Халей. По-късно тази комета в чест на Халей е наречена Халеева.
За последен път Халеевата комета премина близо до Слънцето през 1986 г., когато беше с по-ниска яркост, за разлика от 1910 г., когато великолепната й опашка се простираше през небето, така че Земята премина през нея. По това време е известно, че хората са купували противогази, за да се предпазят от отровни газове, за които са смятали, че ще унищожат целия живот на Земята. Има и случай, когато богаташ продал имота си и раздал парите на бедните, за да хапнат за последно преди „края на света“.
Видове комети
Днес кометите се разделят на три групи според характеристиките на тяхното движение:
- Комети с кратък период (от няколко години), чийто афелий е приблизително разстоянието на Юпитер, от което никоя комета не е по-ярка. Кометата на Енке, открита през 1786 г., с период от 3,3 години, принадлежи към тази група комети. Всички комети с кратък период са тъмни и много от тях трудно се виждат с телескоп.
- Комети с междинен период (под 200 години), чийто афелий е на Нептун или на по-голямо разстояние. От 600 изследвани комети около 100 имат периоди по-кратки от 200 години. Халеевата комета е единственият значим член на тази група. Първите сведения за него са записани през 239г пр.н.е и следващата й поява се очаква през 2062 г.
- Комети с дълъг период (над 200 години) и т. нар. непериодични комети, чието движение не е елиптично, а почти праволинейно. Те включват кометата Халей-Боп от 1997 г., както и голямата комета, която ще премине в края на 2013 г.
Хората, които са изучавали кометите от векове, са се чудили откъде идват. През 1950 г. холандецът Ян Оорт излага теорията, според която в края на Слънчевата система има кометен облак, по-късно наречен облак на Оорт, в който се движат комети. През 1992 г. тази теория е доказана с помощта на модерни телескопи.
Опасност за планетата Земя
Кометите водят началото си от времето на създаването на Слънчевата система, когато на голямо разстояние от Слънцето, при ниски температури, междузвезден прах и газове се кондензират в малки тела, съставени от лед от различни елементи. Иначе кометите остаряват бързо – изпаряват се. Хората често се чудят какво може да е въздействието на кометите върху Земята. Отговорът е – незначително.
Масата на кометата е твърде малка, за да повлияе гравитационно на Земята, а опашката е толкова рядка (дори по-рядка от цигарения дим), че дори част от нея да ни удари, няма да има въздействие върху Земята. Всъщност Земята постоянно преминава през останки от кометни опашки и това се записва като появата на голям брой метеори.
Що се отнася до вероятността комета да удари Земята, отговорът е: почти никаква. Кометите не са толкова чести, а тези, които се появяват, са преминали са от няколкостотин хиляди до няколко милиона километра от Земята. Освен това, тъй като са направени от замръзнали газове и вода – по-малките комети биха се стопили напълно при навлизане в земната атмосфера.
Tags: Комети, Халеевата, Халеевата комета