Астероиди са тъмни и малки небесни тела, които изобщо не са били известни до началото на 19 век. Но Йохан Кеплер все още търси закономерности в разстоянието между планетите и допуска, че между пътищата на Марс и Юпитер има някаква неизвестна планета. Независимо един от друг, Тиций през 18 век, а след това Боде, представят свой собствен закон, известен като закон на Тиций-Боде, който дава точни данни за разстоянието на планетите от Слънцето в астрономически единици, с изключение на Нептун и Плутон.
Благодарение на този „закон“ в началото на 19 век на разстояние 400 милиона километра от Слънцето е открито небесно тяло и така е запълнена празнината между планетите Марс и Юпитер в Слънчевата система. Оттогава е известно, че голямото пространство между орбитите на Марс и Юпитер е заето от малки тела, наречени астероиди. Това допринесе през 18 век много астрономи да започнат да търсят непознатата планета в определеното пространство.
Официално откритие на астероиди
Първият, който открива неизвестно небесно тяло, е италианският астроном Дж. Пиаци от Палермо, който на 1 януари 1801 г. забелязал малка „звезда“, движеща се бавно сред звездите, и я помислил за нова комета. Но след като орбитата й беше по-добре определена, стана ясно, че не е комета, а по-скоро като малка планета. Пиаци го нарече Церера (Ceres), на името на богинята покровителка на Сицилия. След като определи пътя си, беше видяно, че лежи между Марс и Юпитер.
Но през следващата 1802 г. на приблизително същото разстояние от Слънцето е открита друга подобна малка планета, която получава името Палада. Малко по-късно, през 1804 г., Юнона е открита от Хардинг, а през 1807 г. Олберс открива Веста. След откриването на четвъртия астероид имаше застой, а наскоро те бяха открити с компютъризирани телескопи.
Днес се смята, че има около един милион астероиди, по-големи от 1 km, и само 30 от тях са с диаметър над 200 km. Първите четири астероида са разположени на приблизително еднакво разстояние от Слънцето. Последната, Веста, понякога може да се наблюдава с невъоръжено око, когато е достатъчно ярка. Всеки астероид има свой номер и име.
Първоначално, докато се смяташе, че астероидите са малко на брой, им бяха дадени митологични имена като планетите. По-късно, когато броят им се увеличи, астероидите започнаха да се кръщават на учени, области, градове, държави, исторически личности и др.: Коперник, Нютон, Хърватия, Сърбия, Адрия, Москва и др.
Размер и друга точна информация за астероидите
Общата маса на всички астероиди е по-малка от масата на Луната, тоест представлява една хилядна от масата на Земята. Така че те имат малки размери. Първите открити планетоиди са с най-големи размери. Така Церера има диаметър около 950 км, Палада 550 км и Веста 520 км. Поради размера и кръглата си форма, Церера (Ceres) е поставена в групата на планетите джуджета от 2006 г. Най-голям брой астероиди обикалят около Слънцето на разстояние от 250 до 528 милиона км, около общ път, между Марс и Юпитер, изграждайки “астероиден пояс”.
Те обикалят около Слънцето за период от 3 до 7 години. Най-близките астероиди правят един оборот за период от 1 година, а най-отдалечените за 14 години. Те се движат около оста си бързо, средно веднъж на няколко часа. Някои от тях обаче се отклоняват от общия път и се доближават до планетите и дори до Земята. Например, планетоидът Икар се приближава до Меркурий на разстояние от 28 милиона км. Малкият близък до Земята астероид Хермес се приближава на 580 000 км. Образуването на астероиди все още е открит проблем.
По този въпрос са изложени няколко хипотези. Най-често се смята, че те са частици материя, останали от формирането на планетарната система около Слънцето. Тъй като пътеките на много астероиди приличат на тези на комети, се предполага, че те са ядра на стари комети.
Няма съмнение, че метеорната материя има някаква връзка с астероидите, а връзката между кометите и метеорите е известна. Следователно тази възможност изглежда доста интересна, тъй като ще хвърли светлина върху възможната връзка между тези три небесни тела. В състава на астероидите има: 40% водород, 20% силиций и 20-30% различни метали.
В последно време в медиите се появи информация за възможна опасност за Земята от удар на астероид с по-малки или по-големи размери. Също така често има „тревожни новини“, че астероид с размерите на „кола“, „автобус“ и други подобни е преминал покрай Земята на кратко разстояние (обикновено няколко десетки или стотици хиляди километра).
Опасност от сблъсък между астероид и планетата Земя
Тези, които представят подобна информация, освен бомбастичното заглавие, обикновено не стигат до същността, каква е реалната опасност от сблъсък с астероид, който би бил опасен за Земята. Най-големият брой космически тела, които падат или се “сблъскват” със Земята по пътя около Слънцето, са с малки размери от няколко милиметра до няколко сантиметра.
Тези малки тела, навлизайки в атмосферата, поради силното триене се нагряват и изгарят в горните слоеве на атмосферата, а явлението е известно като метеор, болид или “падаща звезда”. Обикновено има стотици или дори хиляди подобни събития всеки ден, особено когато Земята прорязва метеорен облак – остатък от комета.
Подобно е и с тела (метеори) с размери от няколко десетки сантиметра, до около метър. Въпреки това, такива метеори (които се срещат много по-рядко) обикновено експлодират в атмосферата (на височина 40-100 км) и се разпадат на малки парчета, които след това изгарят. Такова събитие обикновено е последвано от силен звук и отчетлива светлинна следа в небето.
На интервали от време от 5-20 години Земята се сблъсква с тяло (метеор) с големина до десет метра, което също се разпада в атмосферата (20-80 км), което е последвано от силен взрив и ярки следи. Части от разпадналия се метеор могат или не могат (в зависимост от състава на метеора) да паднат върху повърхността на Земята и да образуват малки кратери и вероятно много по-често падат върху морските повърхности, причинявайки по-малки вълни.
Рискът или опасността от подобни явления за хората е нищожна, тъй като шансовете метеоритът да падне точно в населеното място са много малки. Малко по-голяма е опасността, ако метеорът, тоест астероидът, е с размери 10-20 m, докато разпадналите се парчета могат да бъдат с размери до 1 m и дори по-големи и да създават кратери от десетки метри.
Вероятен интервал на сблъсък
Такива сблъсъци с метеори върху повърхността на Земята се случват на всеки няколкостотин години. Тези с диаметър над 30 метра се считат за истински рискови метеори или астероиди и колкото по-голям е астероидът, толкова по-голяма е опасността за Земята, тоест за живия свят върху нея. Все пак трябва да се отбележи, че:
- Смята се, че сблъсък с астероид или комета с диаметър по-голям от 5 km (като този, причинил изчезването на динозаврите преди 65 милиона години) се случва на всеки 100 милиона години и би бил опустошителен за целия живот на Земята с непредвидими последствия.
- Сблъсък с астероид с размери 30-50 метра (за такъв се смята Тунгуският астероид) се случва веднъж на 4000 години. Такъв астероиден удар или експлозия в атмосферата може да има катастрофални регионални последици, ако е в по-гъсто населен район.
- Сблъсък с астероид с размери 150-300 метра се случва веднъж на 10-15 хиляди години. В случай на въздействие върху сушата, бедствието би било с големи размери за тази част на континента и би се усетило по цялата Земя. Ако падне отново в океанска зона, ще възникне огромно цунами с опустошителни последици в крайбрежния пояс.
- Сблъсък с астероид с диаметър 300-500 m се случва веднъж на няколко стотици хиляди години и би причинил непредвидими последици за цялото човечество, особено на континента, където е ударът или на целия крайбрежен пояс, ако ударът е в океана.
- Сблъсък с астероид с диаметър 1-5 км се случва средно веднъж на няколко милиона години и би бил катастрофален за цялото човечество, с малък шанс за “оцеляване” след удара.
Изследвания на НАСА
Космическата агенция НАСА извършва търсене и каталогизиране на потенциално опасни астероиди (Spaceguard Survey) с диаметър по-голям от 150 m и техният брой досега е около 1300. Въпреки това шансовете за сблъсък с такъв астероид в следващите 100 години са почти никакви и много малки за сблъсък с астероид с размер 20-150 m.
Според някои статистики вероятността да изгубим живота си поради сблъсък с астероид е около 1:700 000 или по-малко от вероятността да изгубим живота си в огромен пожар! Затова няма нужда да реагираме на заглавията, че „астероид с размерите на автобус се приближава към нас“, особено ако той минава „само“ на 100, 200 или 300 хиляди километра от Земята.
Много по-голяма реална опасност са ежедневните пътни и други инциденти, различни природни бедствия и подобни заплахи.
Моля Изчакай...
